Economic and socio-political preconditions of military authoritarianism in South America

През шейсетте и седемдесетте години на XX век в Южна Америка се установяват военни режими, носители на по-дългосрочен структурен проект за национално развитие. Суспендират се граждански права, законови норми, партии с оглед на провеждането на предварително набелязаната политика и реализирането на поставените от военната институция задачи. Факторите, които обуславят посочената тенденция, са многопластови и взаимносвързани. Между тях са неблагоприятните за държавите от Латинска Америка промени в икономически план, и особено обезценяването на основните им експортни продукти след Втората световна война, необходимостта от закриване или преструктуриране на нерентабилни държавни предприятия и провеждането на непопулярни в социално отношение стъпки, липсата на национално отговорен политически елит, силно развита и проникнала в институциите корупция. Към икономическите фактори могат да се добавят и външнополитически. Кубинската революция през 1959 и обвързването ѝ със Съветския блок е една от причините да бъде преосмислена външната политика на САЩ към целия латиноамерикански регион. По времето на президента Кенеди е приета стратегическата доктрина „Алианс за прогрес“, където се обръща сериозно внимание на новите предизвикателства, както и на начините на тяхното преодоляване. Идеологическата база на военните режими е доктрината за национална сигурност. Именно взаимовръзката между болезнените социално-икономически реформи и репресивната същност на военните диктатури е част от настоящото изследване.