Здравейте, зрители на Метрополис! Аз съм Милена от България и ще ви разкаже за трагичната любов между Георгий и Янка.
Те се запознаха на едина от техните каледжистки са Бори и са влюбиха, но според ромските традиции родителите трябва да се спорезумеят за годежа на младите и защото при Георгий и Янка родителите са против техния брак, те решават да избягат.
Хукламе, бягаме, просто не мислим за назад такво ша стане. Дали бой ша стане, дали разправи нещо около нея или така на татък. Просто за нас е важното да съземем двамата.
Това беше направо върха.
На обичаите народа на Георгий и Янка повеляват, че трябва да се плати за да се признае техния брак и защото още нищо не е платено, бащата на Янка отива в дома на Георгий и си е взима.
Аз го вижда като нещото, тая традиция.
Пря дядо ми, пря бава ми и тая на татка най-то ден нешен същистова по-междонащи калечи.
Адицията е така, че не искат ли майката е бащата на му мечта да е дадат на му чето, той каквото и да е открамни и да пристани тя и каквото и искат да направат, што ми ще да гъземат, ще си гъзимат.
Това е Божия закон при Калахиджините.
Ни тази чувстваш?
В момента, аз даже не знам какво чувствам, след всичко останало бащата и като е взе, просто даже и на гостини ма пускаше със нея, ни е пуска.
Вика на бащата ми дай ми две хилядилева, тогава ще е пусна на гостини.
Той беше продавал да щиря си другата за петхилядилева купил си ими клубус.
Добре, аз за това не се искат пари?
За парите, деца казва, от памти века са води, една приказка, че са дава баба ака.
Бащен трут, баба хакъ. Бащен е трут са заплашна.
Добре, аз тези пари съсъжност нещо като гарантия, че не изтина искат трудителите така ли?
Това е един вид, като един договор.
Как примерно съгласяваше са, стискат си ръцети и но ракостискане.
Согласен ли си, да, съгласен са.
Доберен договор, край.
Дават парите и целу ахти ръцети, там нататка под човечи годежа на тия младик.
А при тях имаш ли така химай?
Ами, във същност, този момент, когато отидах аз в тях.
Баща само само е така правише и дигаше ръминете, това е викаше аз неща болна снаха.
Но, след като е дошла да остане, чакай ве, както повелява традицията.
Защо ли го направи това?
Слушай, да зема от един кумши, ще аз да зема няма, че няма парички.
Ще аз да зема от един кумши, аз стоя ли двеста левали там, да си ракостискане ръцети.
Аз да им ги дам разбираше.
Аз да са почни нещо, както повелява традицията.
Но според старикъл и джизки разбирания за болна булка не се плаща.
Значи във момента нисме разделение от 3 месяца и половина.
Понеже моя баща не иска снаха.
И той не иска и да пъти.
Щото тя идея ви тичка.
След като баща и ми е поснал нас, аз и я са разърдех.
Казах на Лянка да се приберен, от я вече слуша баща си и майка си.
Времена е много съжалявам просто.
В момента имаме граждански брак.
Аз си бях казала, ако са върне тукът ще живеем в применение, ако не е,
човек тял живот не може да стои при баща си и при майка си.
И сега можели да се бърви срещу правилата законите на калиджейите.
След като текът горично брата и се страмал.
Те не ма иска за така.
Аз къде да са, да са вбутвам, където ни са мжелана.
Не става.
И са баш за тукът на Леля ми и на други наши близки.
И тя баща баща баща.
И като кажете на дъщеря си, повече да ни търси нашия син,
кажете, внимавайте да ни избяга пак по-диргошу.
Аз са в това със стояние ще хукне, ще бягам пак по-диргошу
и ще предприема такива рискова нища на това положение.
Никога няма да стане.
И всичко зависи от нея.
Просто една жината, ако обича мъжъси
и посред зима и гола босса да е на другото село Пишаша отиди.
Не знам, неговите хора трябва да спрът.
Нараняват много.
Аз си, към неговите хора, наистина да покажа, че те са согласни.
Аз си той да смизайно.
Аз не мога цял живот да саборя с неговите хора,
да имам разправи и да създам разправи се своя да съм ест.
Аз не мога.
Който е дължава да и намойте мя.
Како не се жите, ти не липсваш?
Амитя е плакало.
Като говорих, спо телефонност не е.
Даже как ми разправя, как беби торита в корема.
И на мен също ми е много още така.
Както е време, на аз да съм отсрани тя при бъща си.
Но тя си избира живота.
Аз съм на 28, тя на 25 с граждански брак и бъща е командва.
Малко мърганозят.
И че не е тежко, тежко.
Но пак осъзнаваме го, че не е болка за умиралка.
Аз е много кучен, си го намира на пътя го и го зибам.
И го отглеждам, че едно дителе не има да отглеждам.
Четыре да щели съм отглеждам.
Бъщи го отглеждам, и тук да е бягана сам на тъй, тук да са радва с другите онути и какво.
Ама сия.
Не има проблеме.
Както е тако?
Е добре, има пак Анка.
Анка си земи минул хубава в другово още и си го забравим.
Той е като някой много трогатен емфилм.
Ами така е да.
