Тук по стъчени на обстоятельнато стът за хубаво или за лошо, са оперен певец, плюс тъксиметров шофиор и градинар.
Всички ни е получава ве някакви мизерни пари, социални помощи, просто когто да не умрещат глапно.
Ту моята музика е да онопромна кво сегана мова е по-фолк. Това нещо игрива, това нещо.
Фолкора за мен е всичко аз, не искам да се занимавам с друг.
Ако речиташ на заплатата си, като човек да искусто утро, тази е думата от селяването някакъде и комплимент.
Иска трябва да да ги хорат. Им искат весело. Иска да са весело, иска да име готино. И няма права да живе, и ние сме хорат.
Къща съм забърнила абсолютно всякъв и такива чауга, и телевизия, и така на тата.
Днес ми направили едно музикално предаване. Питаме се, къкво изстава на тази държава. За 30 години свобода и демократия тази страна не можа да произиде нито един музикален световен хит.
Семенякъс е африканци с румънци и е с кимоси с гърци, но български хит няма ме. Днес ми представя проекта Чалгария, ще ви запознаят два вида музиканти.
Едните са от ансамбал Филип Кутеф и работят като тъксиметер и шофиори за изкаранят децата си.
Другият ми герой, цертина от джукати, произвежда народни хитове, може би и помните, хита не мога се запра и кърте ще тъмивки песен с текст, жаба, влачи, телевизор с нокто резачкъв.
Тези музиканти тримата е два свърза дата края. Едните, защото не се занимат с Чалгъ, а цертина от джукати, защото се занимава с ужасна Чалгъ.
Та песене ти в космуса, а? Да.
Иснея караметък си? Така е.
Виеш и хората, къде пращате ние, къде? Не ми.
Има ли с твоя ти история малко обида, че пенето на те храни?
Сега, да, от, може би, някакога години, и това е много болно.
Болно е, защото хората не знаят и не искат всъщност да знаят, колко много ни дала нашия фолкор и колко ни е дал за всичките тие години.
Претстави се като артист. Смисъл. Ти си артист? Да.
Дюкати е, това ми е артист и че твие. Биографиев. Иснецкото ми ме е цветано. Дюкати е някакъв прекор. Да.
От къде идва? Италиански. Италиански. От и чоната. Искали ти си да си италианец? Да, ще не. Не искам да бъде в Българя, за всеки сучи.
Се пак пруисква да е на твър прекор. От къде иде? Да. Ими грахме футбол в като малки. Ти имахме там разни имена, беше слагава моя бътвачета.
Той беше крестил всичките на име. Там им вика да подай, подай. Я са. Вика ме ба те, да го реалам. Той е като ищи си дюката. Ти е на ли дюка, подай, дюка, подай.
Дюка, дюка. И така дюката си останах. Пък вече е цветено. Или дюката ми казват така. Вече дюката останаха на зад. Защо?
Защо не се представиш на публиката, като цеца дюката? Що трябва да се по-италианчиш?
Ей, ви сега не може. Ковтия ганно е. Дюката е защищен алаган. Смисълка, цветено дюката е готино. Пък нещ някъде и сега ще пея цеца дюката.
Сега си тимо дюката нещо по-друга, по-готино.
Варя, ти пеш чудесно. И си учила това. И сега къде пеш този живот?
Пъява фансамбъл Филип Кутев и хория по програми. Разни и така. С хората, които ми извикат.
Извинявай запросто това, че Филип Кутев ще не заплатан. Певци на работ по време.
Точно така. Рискажим, как минава едни това работен ден.
Работен ден, ставане, децата, ги завежда на училище. След който отима в Филип Кутев, разпяваме се, пеем, разучаваме,
които имаме някакви нови песни, ако не подготваме се за концерти, които имаме.
И след който се прибирам в къщи, нормална женска работа по-доктовка за другия ден. И след който, като доедали 7 часа, качвам се на таксито и карам.
Чакай, чакай. Ти пеш през работния си ден през деня, отиваш върше до макинска работа до 7 вечерта у вас, като жена, като домакиня.
И после презношта работиш в таксито. Ти си народен певес таксиметър шуфер. Да.
Защо се налага да работиш като таксиметър шуфер?
Всички ни е получаване някакви мизерни пари, социални помощи, просто когто да не вам реш от глад. Това е жалката истина.
И не знам до кога ще продължават този геносирис.
Ти си имаш наваля?
Абсолютно заканен.
Коя те любимата? Ария.
О Карлю, аскольта, ляма дрета спета, азън джусто дома, туто е ляса.
Ако бъжимеш е в нормална държава, стеш ли да си опарим пъдец?
Със сигурност. Това е така нещото, което винаги ми е харесвало и ми е доставило удоволствие.
Тук по стъчени на обстоятолствата заховували за лошо. Съм си опарен пъдец и още много други неща.
Расскажи ми за другите неща. Опарен пъдец плюс?
Ни опарен пъдец плюс таксиметров шофьор и градинар.
Къко пари си имаш това? За пеен?
В Филипп Котев заплатът ми е около 500 лева.
И не стигнат?
Не.
За къполата си стигнат?
Вие сте, че две деца има.
Две деца имаме да, на 12 на 10 годинки в еомичата.
И може ти и той пее.
И той пее с оти лево.
От пейнето вие си докървате хиля да леве и живете в София?
Да.
И ние за това работиме и като таксиметров и шофьори.
За това лятото сме и градинари.
И така.
Майка от тебе, което ще време да бишь децата. Ти трябва да си прита.
Станеш 8-9-та си на тържавната работа да пеш.
Ами децата, което ще са да добят?
Да, са добят за 2-3 часа.
И издаш въдевече на време без майка?
Да.
Задокара с тексито или докара с твей нещо?
Зарази докара с твей нещо.
Точно така.
Това очува ли сила?
Оперното.
Кога разбрате се предсакъл?
Какво годин?
Ами...
Разбрате не може да живееш от него?
Аз го разбрах достоо давна,
че не мога да живе от него и че не мога да разчитам на него.
Но за това пък винаги са ми спозвало това да се занимам и с нещо друго.
И някак си не съм усещал чак толкова жестоката криза
на това, че се занимам с опърно пени и с някакъв вид искусто.
Претенцията на операта сведена до Пъкшиша.
Не искам да те засягам просто и казам, че има една огромна пропас между твете неща.
Така е. Съгласен са.
Но в пресялото това време съм успявало да продолявам тази пропас.
Защото означавам, че няма друг исход така или иначе.
А човекът няма исход.
Просто ще неща е и започва да приглаште и унижението.
Винаги ли си се занимава с пен?
Не. Не.
Кво си работил?
Работил съм обща работа.
Бачко съм към БТК.
Смисъл полагат с кабели, телефонни кабели.
Прим. там трактор, чето където, например, не може да го до копания с кирките го.
Справнявам се. Ще се вънел съплъж и кадал.
Бачко съм такова. Бил съм севинар. Глядал съм севине.
Даже и в казармата, когато бяха.
След военото облачение.
Някъде докато...
...кри че три месяца бяхме тъпета джи.
Лепихме тъпет и по апартаментия. Само там.
После късоволних и даже и тук въкъщи си глядахме.
Ще си глядахме шесть смайки.
Когато си изкарваме много пари като музикан, като севинар, като тъпет джи, като копачна канали.
Като севинар.
Като севинар?
Счастно. Глядам си.
С мое сетро. Типо си ги продавахме. Изкарваме много добри пари.
Сказим има козито в бизнес, който предполага да се е преди пенето.
Да.
Ем ни какво да така же.
Тат купочина бъл да го прости.
Достанах си рак на 9 години.
Никой не помага от никъде. Майка ми сама.
Къщата когато тат купочина, къщата не беше неговото.
Ема е на брат му на името.
Тат когато почина брат му не изгони от къщата.
И ния бяхме на улица.
Майка ми работеше в...
...я фирма тук в...
...в Мездра...
... или честочкът е кия работи.
И ходиш е достата се молеше да...
...затогава ли са искат поръчители, всеки отказваш и така.
Какво за займи нещо?
За займи да те или да купим къщата.
И тогава...
... Майка ми...
... или на Мери поръчители, тия в бодбанката не искаха тогава да и...
... да и да и да.
Тогава Майка писа письмо, тогава беше...
... Дуаря Рето Роживков.
И тогава той пише обратно едно письмо в банката,
че ще има уволнение, защото не трябва така жена с 3 деца...
... на улицата да и остават.
Ти верно ли са? Виждате това письмо от Ривков?
Да, да, да. Той го изпратих лично.
И те отпуснаха тогава на Майка 14000 дилела...
... Зехна къщата.
Това сериозно ли бе?
Серьезно да.
Да, ако не беше той, ще яхам да бъде на улицата.
И чакай са да ти и да обясна.
Обаче Майка изплаща.
Лифи това мова, като се плаща редолно,
обаче квестия лифи, така ще се покача, покача,
в снано 18000 дилела окащата.
Майка ви, как да върнем това займни, така се плащаме цел живот.
И в един момент се сетихме.
Майка казва бе да си займе две майки, свинки.
И си ги глядам.
И зехме още 4 после.
И направихме 6 майки.
И те родиха.
Да, Прасенца.
Ти циганин си или си българин?
Циганин съм по-происката.
Не, съм, че от циганин да купае да ходи на нивата, да купае.
Я съм циган по-происката, но смисъл, аз си съем за българин.
И това, че я са живея в България, тук съм роден.
Ако някой ми каже, че има някаква държава циганин, ще си оти да там.
Бо ще живете като българин?
Да, като на село.
Това е виснински българин.
Мото си кажа, че съм си българин, който искат да ми кажа циганин, който искат да ми кажа...
Аз кажам, съм българин.
Моята лична карта пиша, че съм граждане на Реполика България.
И не пиша циганин, когато пиша циганин, тога някаква дълня който ми кажа, че съм циганин.
Даже я съм разъда ми кажа, че съм циганин.
Ти се обижда циганин, да.
С тези музиканти днес разполагаме.
За едност тях, ми е всички имаме усещането, че нацията постепено се завърта с гръбка мориента,
където музиката не е така хитова да я не речем.
Всички музиканти у нас говорят за уцеляване.
Все едно сме под робство.
Какво става в тая страна и защо тая страна иска да си смени името от България на Чалгария?
Един сериозен разкъс на фона на лоша музика, който продължава и след рекламите.
Цветина джукати, защо нямаме моцърт?
Защо нямаме моцърт, който кажа, че нямаме моцър?
И кво всъщност? Какво като пея фулкор?
Като това фулкор, явно не ме храни.
И кво изъзна, че трябва всичките да станеме Чалгъ певици?
И няме право да живе, и няма сме хворо.
Иска тръга да да ги хорат.
Им искат весело, искат да са весело, искат да име готино.
Има много определение за Чалгъ, но днес аще видам още дно.
Чалгъ е тогава, когато възпитаваме младите в лестното.
Вие гледате пръг Чалгария, където сравняваме живота на едно младо семейство,
което пейфа Самбал Филип Кутев и един симпатичен Чалгар от Северо-Запада.
Наречен цветино Джокати. Показвам ви джокати, защото искам да разберете,
че певците на Чалгъ не съм много доволни от самата Чалгъ.
Всек един от тях би искал да пее нещо друго.
Понете, ка са ми казвали?
Също си имам още една теория.
Всички вие слушате Чалгъ и пеете Чалгъ от беднотия.
Вижте сега гневът на музикантите.
Има ме на новинасти.
Познараме една много готината Чалгъ пъвица,
която зима 6.000 невъз за половин час пейне.
В Чалгъ клуб.
Предполагам тях всичките толкова взимите.
Там.
Ами я това е да, защото я съм учила в цяло живот и продължам да се уча, разбирате?
А тази въпрос на дама тя отива за половин час.
Кърва ги ти е.
Това е че говориш абсолютно, едно съм на като тъкси метро шофиора.
Не, имала съм такива продължение да работят това, да се занимавам с поп-folk и така на татък.
Но не искам, аз не съм такав човек.
За да се занимаваш с това трябва да забравиш себе си.
Аз не искам да забравям себе си, аз съм това.
Какова да забравиш себе си?
Да забравиш които си, да забравиш компромиссите си.
Абсолютно да.
Аз, са които искате ми върватив, къщи съм забранила абсолютно всякакви такива Чалгъ предавания.
И такова съм ги кодирала.
Телевизия и така на татък.
Чалгъ трябвайте се и кодирала.
Абсолютно съм ги кодирала. За мен е това е една пору индустрия.
Може би в яминало времето ве Валя.
Може би времето е на...
Не, не бих казва.
На фолкора не може да му ми не времето.
Той винаги е на мода. Какво означа това?
Значи, както всяка е една, примерно по-фолка певица изпява се там на 20-30 лет,
което е забравят, защото излязва някаква нова и по-млада, и по-със силикона,
и по-със са, не знам какво, разголено.
Това не ги прави повече от нас.
Ника в случай прави ги повече от гледна точка на това, че получават повече пари.
Но в ника в случай не ги прави повече от мен.
Прекво е налага ти да работише на три места?
Налага главно това, че общо взето хората на искустото,
общо за никой не е тайна, че сме така доста зле плътени,
че никой не мисли за нас, никой не си дава сметка за какъв труд става въпрос,
въобще как се става, през какви неща трябва да преминеш да станеш.
Мисля, те вие за себе си ве пейте чалга.
Не знам, и това ми е минавало презъкъл, но честно казано,
ми се бонтува цялата природа и не мога някакък си да го прибор.
Кажи ми, какъв е проблем?
Аз виждаме ни матчове, който пейрега да дъга, мечтай да стане чалга пъдец
и много иска да вези в чалга бизнес.
Що пъти не го направиш тогава? Що са уплакат?
Това е примерно все, защо един балетис не почна да играе кодожество на гимнастик.
Това е много мека метаморона.
Що един балетис не почна да отиеда да разтвърва кофите за смет.
Далма карчата е също в едно бескрено извъргното положение.
И не са само те, дори едни инструменталисти, ако погледнаш ми.
Това няма вече и инструменталисти, няма които с вири.
Музикалната училища вече са празни, консерваторията е празна.
Няма кандидати, защото всеки вижда безмислиято и незагрижеността.
На хората, които говорят за това, те да се погрижат за всички тези хора.
Аз не искам тук в частност да се гледа на този проблем,
като опърен пъвец или като балетис или като ще е да е.
Тук е проблемът изцяло със родочен върху всички хора на искусството.
Няма един актьор или някой друг, който се занимава с искусството да е по-добре.
Защо, примерно, ще дадат пенсия на някой по-жизна с хиляда лева,
а един балетис ще се пенсионират, като 40 години е изиграл хиляди спектакли и една развалина.
Но той ще бъде с пенсия от 300 лева на 40-45 години.
Няма той не е заслужил.
Не, защото няма къде му додат парите, няма пазар за вас.
Просто вие сте част от някаква мъртва култура вече.
Нацията се намества там, като принадлежи, в ориента.
Културно ни принадлежи мяма в ориента или ни пратих в ориента.
Помистиш ли?
За съжеление има голяма доза истина в думите ти,
но аз смятам, че нещата тръгват не само от така нареченото министерство на културата,
което има единствено в България, а тръгват от въспитанието на молодо поколение,
което не бива въспитавано в това да знае какво е опера, да знае какво е искусство,
а моментално кухвърля ли върху компьютера или върху музика, която е по-лесно смилаемо
и която този момент може да приеме по-лобре.
Той няма елементарна обща култура.
Мене ти се бори на тебе, заболязване.
Това е малко тъжно.
Не ми се бори, честно казвам.
Не ти се бори.
Това знам кой ще те победи, има ли приятел, кога се цветина от джукати,
че така може да му че по-лобре, и той се пита да композират чао,
защото има видя, че това е да лаверат.
Ако е въпрос на него в отцеляване и ако...
В оправдаващата.
Ми разбира се, че ще го оправда.
Ти нямаше... Те са бусинство.
Няма. Няма. Въобще никога...
Въобще никога не съм изпитал.
Ми тя ти е провалявам ещата. Та, мога това.
Никога не съм изпитал. Аз просто...
Аз се игнурит.
Аз просто не я пчувам тази музик.
Имаше потребност, къде си прибереже, къщи като стане сам,
потребност да пиши такава вдъхновение получи?
Да, иъм си, иъм си.
Даже иъм из тих, че така ето съм синък.
Ко е те вдъхновя?
Ко е ме вдъхновя, а при ролата?
Ко е това те истинските хора.
Знаеш, кой е ме вдъхновя?
Когато иъм чувству, че съм...
Че ми е много ган.
Нещо не е ме комфортно.
Изни за ме тук, какво е готино.
Борова Горичка.
При ролата.
Изнатка за около 1 часа. Раскарам се с спокойствия.
И това ме вдъхновяваме.
И по не казвам...
Що не пиши тогава за Боровата Горичка?
Що княма да пробиеш с Борова Горичка?
Няма да пробиеш, а може и да пробиеш.
Но първо трябва да направиш име.
Ена песен с да пробие в България трябва да е мега прост.
Към амите падат от небето е просташка песен.
Тя е песен за ръкия и за простата.
Ама да вие, че бъте тя проби.
Ама вие сте много малко хората, като го мисля това в България.
Не всеки го мисли.
Какво? Не всеки го мисли? Ко е?
Не всеки мисли да слуша, примерно пък само пъм метъл и да си и да пиеветат.
Чакай бе, са в заведението е много по-готвено.
Системна си поркам нещо готино, примерно.
И да се слушам неква готина музика, примерно.
И, примерно, ето искам пръз да са кефа, примерно.
Те ми си слушам, не може, са запръща, се играя.
Се слушам камейта пас, слушам, кото са искам.
Кефа е нато задължително.
Живото се е мой приятел.
Не, не, аз го каме, че всеки ги така...
Аз го каме, че всеки ги така...
Какво ето ли като с кефиш трябва, да стракаш с пръзти?
Еми, висъгас, не задължително.
Но вече почти всеки в Тори вече в България слушат така музик.
Добре, ам и все го слушат.
Да не го слушат бе.
Аз виновен ли си?
Не съм, хората ги кефий това.
Примерно, сега тя си пее продва има.
Не, ми да не сушат бе.
Да не сушат.
Начи, кой е виновен?
НАРОДА СЕ ВИНОН!
РЕГА ДЕТЕ ТЕГА ДЕТЕ ТЕГА ДЕТЕ ТЕГА ДЕТЕ ТЕГА ДЕТЕ ТАГЬ!!!
А БЕДЕМОСТЕ ЗАПРА!
Това е музиката на без работния, на бедния, на човеки...
Еми добре! Ти като гледиш в България всичко не е океед?
НЕ, всъщност това е.
НЕ МИ СУЛВЕР!
България с ме богат и много глоти, но България...
Нямат тя и ус�аде го докажиш и най-важен, което че указаше...
Ако те купуваха твой те балади и ни Моцар т'копуваха,
кога ще бъде различно, но те купуват на бабата и гъсата т'копуват.
Ами да, но знаеш, човек, и няма права да живе, и ние сме хора.
Аз не ти забърнявам да живеш.
Просто си мисля, че може да живеш много по-добре, ако не пеш тази музика.
Ама и кво да пе?
Кво да пе, добре, аз мя казваме.
Рок, метал, нямам така в глас,
не си мисли част не слушам метал и рок, ки са не кеф.
Ви сега времето са мени.
Значи, когато аз бях, примерно, на, да кажем, 10-и, 90 години,
тога нали на флезе вече рапа в тази држава,
и тога беше рап на молдата, и всички ноли са прахме рапъри, граехме рапър.
Ки са мхаресват така музика, не са ми е пиал.
Това не си останава рапър.
Нямаше да пробия с рапър.
А ти смята, че са си пробил с попфолка.
Да.
Да.
Граво имаш самочусти.
Ми разбирай с ве.
Знаете, ви сега.
Знаеш, това е много...
Това са много просто хора за мен, като си мисляв, че като моята музика дълно пробна,
ми добре да те не обижда само мен.
Той обижда цяло голгария.
Не, такто ще така.
Що?
Ама я сме от ти, как по-директа, има хора, които мисля,
че ти пеш ръгът да дъгът, защото цяло живот сега гледал прасета.
Ти не може да изпеешь, може ималка ношна музика,
защото тигдаш прасета из-за това ръгът да дъгът, сега на прасета според мен.
А, о, не.
Абе, не може да запра.
Ви не ги си мисли, кой да бъдем.
Граждка си.
Ямет, язис и дръгите.
От къде идва това ръгът да дъгът?
Мит, това нещо игрила, това нещо.
Не се разбира, какво ръгът да дъгът.
Слушаме, приятелите.
След 20 години няма да суши по-фолк.
Какво ще се суши?
Ще се суши по нещо друго.
Аз като по-малък, по-мна се сушиш и сръбско.
Отрасваме със сръбската музика.
Сега това почвам грецко.
Сега това вече почвам от цирия, арапския свят музика да вкарват.
Сега това вече на флеза арапа.
И через времето тази музика отмина.
Сега на мода е по-фолк.
Тази музика отмина, но е дала отражение на творец от джукати,
защото ти правиш по-фолк, което приличе на арапска и на сръбска музика.
Митва, това е етностил.
Това е етно.
Това като правиш изкуство ли?
Да.
Що да не.
Защо да не ме?
Въобще всички меди и гръм на хатуазата, цирката изкара химна на Българската армия на Кючекта.
Мъчакава твистия простотива.
В твоето песен не мога се заправ.
В които пеш велики нашия българ.
Така.
И хво си направиш?
Релически герой.
Релически герой е между нас всички в България.
Щото тръпиме на глад.
Тръпиме нас тут.
Щото ти като са прибереж зимата не мога се включи.
В твист пъстотин лео ще ви е кво ше идеш после.
И трябва да економисваш и мрзнеш.
Само и само да не плаш по че ток.
Та музика от беднотия?
Та музика, примерно приятели уче велики нашия вълник са пея за сегашно време.
Аз не се връщам някога коммунистите, като са биле.
Примерно.
Аз се прекламем пред тези хора, които са борили за тази дръжава.
И нищо против няма тях.
Защо? Тук в България всичко вече го искарват на политика, го избиват, не стимаше пея, тръгнала екотка да се мотка.
Ти сегурш има съдът. Найкога очкарник.
Сегурш има съдът и отама.
И няме същите проблеми.
Както и ще да е? Говорим за това.
Лиричния героя е това.
Бедния.
Български народ.
Щото всички сме бедни.
Всички.
В Казармата, аз не знам да и ходил си. В Казармата, знаеш как?
Тудували сме.
Замън не смеса на спали.
Маршируваме в кал, в локви.
Падаме. Ти казва локота е пред тебе.
Той ти казва пънни. Ти тън не интересува.
Паж пред локота.
И пражници опори.
С негта вали този си.
Ще няма братко това.
Отсека, ще не остана пес.
Тие два ходиш.
Еми ето това са същи работа в България.
А ти не пеш за това?
Ти пеш за някакъв купон, че има криза, всички са весели.
Еми ето го това.
Що това стикам, че до Рида има криза.
Рида няма пари, ние пак са весели.
Що не изпеш нещо за Казармата, като хората.
Изпеш за трудните, за локвите, за шинела, 50 кг изпей това.
Изпей тази история. Това е твое тестое.
И какво?
И ме аз трябва да го възпе. Това приору на балада.
Кой ти гледа балада в днешно време?
Ти избалада, моля пробиеш. Аз тръгам от нищото. Ти как искаш, аз да пробият. Аз тръгна.
Примерно тръгнати с бързи песта.
И е много хубаво и баладия.
Кой ги слуша?
Има ли някакой да ги слуша?
Пускат ли ги вообще?
А, това е тресенето.
Това е тресенето.
Искат тръга да дъгър хората.
Им искат весело.
Иска да име готино.
Фолкора за мен е всичко аз.
Искам да се занимавам с друг.
Искам да се реализирам само с това.
И да получам някакви нормални...
Някаква нормална заплата възнаграждение за това, което прави.
Аз ще трябва да го чакаш от държавата.
Що много пускаш от хората.
Аз ще кажаш, моята цена да пея в Хирибкотеф е 5000.
Ей, хора, надявам се всеки един от вас да обича България.
Колкото аз се обичам да обича Фолкора ни,
защото това е единственото нещо, с което ни е,
като България може да се похвалим и да се гордеем.
И да се надяваме, че всички нещо направим така,
че Българския Фолкор отъжи ве и да прибъде.
Вие ще как иске да се махне, че от таза дърствена.
Ако правим, че Фолкора се задръстил, защо трябва да следи же от таза дърствена?
Ако правим, че държавата се задръстила?
Явно има такава тенденция от нашите управляващи да ни затрият.
Но ние пък сме България, ние сме опорите, ние ще пребъдем.
Няма да се оставим да ни...
Как докато гъряме такси и пеяме Телио Хайдутин в такси?
А ми не е като оцеляваме, защото дали ще бъде такси и дали ще бъде нещо друго.
Ти трябва да оцеляваш.
Ти твоето деца трябва да оцелявате.
А дали ще бъде такси...
А във това е технологията на турското робство.
Тогава се говорили по същия начин.
Те са казвали, ние трябва да оцеляваме на пук на тези порубители.
И за това трябва да оцеляват децата и това, не и за това така.
И имаме собственна държава.
И бител да не се чувстваме, като се едно оцеляваме и се едно имаме на врата си.
Я така.
Вече съм абсолютно обезварена.
Не вярвам в нищо, че ще се оправят нащата,
че всичко ще се случи като в приказките.
Просто не вярвам вече на нищо такова.
Вярваш оцеляването?
Вярвам в оцеляването, да, защото той факт, това е...
Знаете ли колко много хора?
Така, че шо като шофер на такси, качвам за айрогарите.
Колко младих хора изчезват това държава, колко младих хора се махат от тук.
Защо? Защото е много от тукът?
Напротив за да тръсат нещо по-добронаван?
Метър, няма да намерят това фукор.
Те си отказват от всичко, което имат?
Сухния от приятели и от биди отказват.
Абсолютно от всичко.
Само и само да намерят някако при питание по-добро.
Няма нищо по-страшно от бедността и от това човек да си лиши от най-важните неща
и да не може примерно да откликне на най-элементарни желания на своите дъця.
Въобще, за миг моментално това унижение се превръща по-скоро в ината
и в жажда за отцеляване от колкото за нещо друго.
Думата е каза, и жена ти отцеляване.
Да.
А аз си казах, добре ще да отцеляваме, да ни живем в нашата държава,
да ни несвае подробно, че да отцеляваме.
Защото...
Защото, ако разчиташ,
ако разчиташ на заплатата си като човек на искусството,
даже домата отцеляването някакъде и комплимент.
Това е проект Чалгария.
Обечете, Фолккорът трябва да признат, че се избутани фъгъла.
Къде е всъщност излъчат Фолкор?
Музиката на Българите днес е тюрльоги,
вие вече от ракиени, напеви, зурни и индоки отчетци, без нито един клавесин, нито един обой.
И някъде там отцеляват едни истински музиканти и един натурален ракия на Рицър,
който си признава вправ тек, че ако не...
Ако не има свинките в този живот,
нямаше да отцелявае, докато прави Чалга искусство.
Аз говоря много бързви сложно.
За това, докато текът рекламите опитете се да разберете,
кога обези една джукати в изръчението,
ако не имаше свинките,
нямаше аз да отцелявае със това Чалга, за кога всъщност говори лидическия герои.
Лидическия герои говори за вас.
Мен никой не ме пита.
Но ще се каже, музиката ни е просто, защото е крадена
и защото ние сме си прости.
Про човек, като краде, става просто работа.
Без да обиждам никогу, смятам, че в нашата музика
и в нашата държава нищо ни измисля,
следователно никой нищо не може да продаде на Запад.
Няма мисъл, няма хит.
Това се зароди с крадената естерада,
после скрадената сръбска музика,
после скрадената циганската кава
и после скрадената негрска музика,
тип сета брат.
Музиката се попива от ракията
и нямаше Дурия Вин Брегович Поне,
малко да ни усеради с краден фолк.
Нямаше.
И мене ме я.
Музиката хляп няма,
гляйте прасета, ако бях премьер,
това ще тях да ви каш.
И сега, като редовен
български граждан,
се плашам данък на къжата,
плашам си тока,
плашам си водата,
като всеки един редовен човек
в тази държава.
Нямаше да може да се занимаваш
музика, когато беше без къща
и не беше отцелял за радик.
Нямаше, нямаше да.
Нямаше да може, защото
много е трудно, например, да ходиш
някакъде да пеш или после се прибереш
на улицата просто места.
Верно, къща ми не е голема на пуне
и има къде да влезна и да си спър,
примерно, и имам си по-крифта
над голата, мога си вали снег,
мога си вали дештва.
И има да.
Добре, бе, като пакаме за другито.
И я живе в София, къде?
Живе в апартамент.
Добре, къв ето апартамент двостай.
Това сегато апартамент.
Даже я си им патристай.
Правър, бе, чуток...
Мисъл ви сега?
Има ж баня вътре,
това, че туалета ти е на вънка.
Да, външна, но мисло да си прави вътрешна.
Може да си кажа, че музика ти е такава,
защото туалетато ти е на вънка.
Мисъл ви сега е на вънка.
Те не обиждат самата музика.
Те обиждат самия мен, като човек.
Те обиждат самата музика.
Те обиждат самата музика.
Те обиждат самата музика.
Те обиждат самата музика.
Те за техни си човек, ти си някакво настожество.
Това е в България.
Не казвай.
Още не казваме леканошно, не ли?
Не казваме, няма и докажеме.
По нея са въртия хора, които никога няма да го кажа.
Хем си е дъжна.
Хем си бедна.
Това не те за сега, кога го кажа така.
Хем си бойна.
Ти си бойна настроена.
Абсолютно.
Усвен това тък си до ти е учудващо чисто и светло.
Човек са...
Не съм съглъжителната контекса.
Ами, аз смятам, че трябва да се промени
мнението на хората с бъкшището.
За бъкшището.
Много ше трудно.
Предполагам да, защото все още ги има за съжеление
от тези от най-старите бъкшище,
които
вътре...
Не бедна, да го ориме.
Вътре е Кочина, Смърди.
Нече стопотни карат и т.н.
Набивате сметката,
лъжате, мамате
с това.
Аз смятам,
че съм различна.
И искам хората да го знаят и да го виждат.
Ти си различна.
Обаче на тебе ти пощат същото тук,
пътно такси бъкшището.
Да, така е.
Ти си строят някакой път, че си има
ако
робна мечтата си.
Ти, за да може да пеш,
робуваш на таксито,
после робуваш на градината,
на чуждата градинка.
Абсолютно, да.
Така е.
Това хубаво ли е да си робата мечтата си?
Ами...
Ако не си робна мечтата си, каква ще бъдеш?
Ами нищо.
Нищо не има да бъда.
Смисла въз без това нещо не мога.
Не мога да си представя, че само шекарам,
че само ще е кълца на цветя,
че е само ще са дъги, само таки външта.
Това не мога да си го представя.
Не мога да си представя живота си без пене.
Няма как.
И робда съм, и да не съм,
просто това е.
Това е живота ми.
Стискаш и зъм, някой бът плачеш ли?
О да, много често.
Ами сега ще ви кажа.
Бяхме в концерта в Девин
с ансамбъла.
И пряхме пред
празна зала.
И пяхме защото
за тези хора
нашите билети били в скъпи,
да е слева.
За тези хора
е поважно да оти да се нахрани кравичката,
от когато да доеди
на един наш концерт.
Това е адски болно.
Просто и плака?
Естествено.
Приключи концерта и вместо
няде да се напълним с
емоцията, която носи
всеки един поглед на
хората в публиката,
ти оставаш празен.
Ето за това
плача всеки път.
Че си на държавна работа?
Ще са на държавна работа,
че получам някакви мизерни пари
и въпросни силиконки,
за които говорихме до сега.
И...
Какво като пея фулкор?
Като това фулкор,
явно не ме храни.
И кво е за да че трябва всичките да станем
е чалгъпевици?
Ама да не ма, не става,
не трябва да бъде така.
Просто мене ме обзема
гняф и
ме обзема ужас,
когато тръгна да се бора
за нещо, което независи от мен.
Метото да се отчаива
и да се бори
за нещо, което независи от него.
Оло бре
да се хване и да работи,
която трябва на петместа,
от колкото да си и да се оплаква.
Ние сме изчезващия вид драги.
Смеятам, че
това няма да продължи бескрайно
и в един момент...
Ще са опраднаща.
На колко си годин?
Ей, за кога?
Кога се врата?
За мене ще е
да спокоя, на кой се оправят
за другите, които в моментата
първа започна.
Ти изкосе гордаяш, че си Българин.
Което е гордая, че си Българин?
Което ме гордаяш, че са Българин?
Да.
Мовята родила.
Тя най-кресила.
Тук е като в фрай.
Не е клише.
Има и велики хора.
От нас Българите.
Питам цветина джукати, защо няма ме Моцарт?
Защо няма ме Моцарт?
Което каза, че няма Моцарт?
Няма ме.
Кой ми каза, наблодавам си, това цвета няма.
Ни си има хора, като е пет опера?
Да, защо няма да винчи.
Ей, защото си имате цветина джукати за това?
Малко хумовистично.
Ви сега, ами защо?
Ми не знам.
И пообре са родил там.
Накъде върви това святата, господин джукати?
Накъде върви?
Да, накъде върви.
Този свят.
Той даже и няма свят вече.
Приятели, всичките сме ли цеммери?
Всичките сме...
Добр си, когато имат...
Позл отеб.
Позл отеб.
А ти искаш, в пример от тя, ти помолват никогато не дири.
Това е нашата држава.
Не само нашата држава.
Това е целия ми живот, целия ми свят.
И няма да го променя.
За нищо на света.
Ако трябваше работа,
и като тъксиметров шофиор цел живът...
Можете продължи да пе.
Можете продължи да пе.
Мечта е да дойде времето,
когато някой ще оцените рода на хората на искусството.
И те ще могат се заплатите си,
да не карат тъксите,
и да не се занимават с странични неща,
които разводняват и размиват.
Това да са...
Това да са...
Това да са...
Това да се изявяват по сцени
и да работат в рукосеви си.
И да се долу съвършенство.
Много си официален.
Срещо това, което мечтай, шаштика,
само двенеща.
Ръгът да дъгът, ръгът да дъгът.
Да, ръгът да.
Не смятам, че...
Що успея, човката, да поведи един моцър,
един бетовен и един верди.
Просто...
Пълен абсур това да се случи.
Няма как да стане.
И просто оставам да живее
за винаги с тази мисъл и знам, че ще е така.
Горице веруба.
Смея да заявят, че по отдашая на музиката ни е сме
една излямска държава.
Смея да казва, че гърците измисли,
кът цяла легенда през церата на Миналия век
и създаваха светобна музик, нова культура.
Смея да твърде, че държавата е винобна за това.
Тодър Жевко в биографията си пише,
че обича някаква песен за едни говеда.
Тристи години след него, бъс словесите говеда,
пеят ръгъда дъгът текстове
и се кълчат сякъщ някакъв и бодеса с ятаган.
Тук там има един пънхит, северо западен пънхит,
като жаба, влачи, телевизор с многото резачкът.
И това е.
Тази вечер, да кът ципалите цигара
и си пътър ръкия, вижте как ви гледа детето и.
В всяки един от нас, в всяко дете, има по-адна стая с заключено пияно.
По-терсете ключа.
